Луната е омагьосана жена
Величка Николова -Литатру 1( Болгария)
http://www.stihi.ru/2019/07/22/6830
Дъждът се сипе като в сън
и цяла вечност към земята пада.
Чия душа се скита вън
и рони сълзи като кавалкада.
Чия душа на този дъжд
със вой пронизва тишината в мрака.
Дали е вълк или е мъж,
захвърлящ горестта си там, в сумрака.
Дъждът се сипе като в сън
и цяла вечност към земята пада.
Луната бавно плува вън –
жена е в бяло – на мъжа отрада.
*
Луната ( като жената ) успокоява душата и дарява копнежи.
Перевод с болгарского на русский Светлана Пригоцкая
Луна- очарованная женщина
Как во сне, дождь идёт по лужицам
И целая вечность на землю падает,
Чья душа скиталась по улицам
И роняет слёзы вдруг,как кавалькада.
Чья душа похожа на этот дождь,
С воем пронизывает тишину во мгле,
Волк это иль человек , не поймёшь,
Сбрасывает горести свои на земле.
Дождь, как во сне , идёт по лужицам
И целая вечность на землю падает…
Луна плавно плывёт над улицей-
Женщина в белом - мужчине отрада.
Луна ( как женщина) успокаивает душу и дарит мечты.